Очерк за изсичаната гора

пътеката към Стефанец

“ …. а навън се раздипляше планината: рид след рид, рътлина след рътлина, връх след връх, като безкрайните гънки на огромна, червено-кафява дреха — същинско море от потайни кътчета и усои, което мамеше погледа и изпълваше душата с бодрост и сила.“

Емилиян Станев, Повест за една гора

Когато бях дете дядо ми Цеко поддържаше малка вила на десет минути пеша от селото. Сигурно сте я виждали – по пътя за Стефанец в ляво, под връх Малиновец – малка къща с веранда, голяма ливада и най-хубавия изглед към реката, билото на Стара планина, манастира, вилната зона и гората. Зиме и лете имахме любим маршрут за разходка – ставахме рано, хващахме стария коларски път за Връа, заобикаляхме Малиновец и спирахме за почивка над Боровете. Под Боровете в ниското спеше селото а около и в тях кипеше живот – я сърна ще мине, я прасета са влезли в тях, зайци щъкат насам натам по тяхна работа и сойки оповестяват тревожно нашето присъствие. След Боровете продължавахме нагоре и хващахме пътеката вдясно за Букулин дол. Гората там се състоеше от свинаки (дребен габър) сред които тук там се извисяваха стари церове и беше особено красива и приятна за разходка. Пресичахме Букулин дол и се изкачвахме по стръмната му южна страна, като по този начин заобикаляхме Вятърницата и навлизахме в Пелиния улей. Следваше внимателно слизане по сипеите на Пелиния улей до Цанковци, почивка на Стефанец „да налеем вода“ и обратно до вилата през Мразянов дол „да проверим как е чешмата в Мразянов дол и дали има нужда да я изчистим“. Има-няма три часа разходка – зависи как ходите. Ние ходихме бавно, защото се наслаждавахме на природата и гората и обсъждахме къде в миналото е имало постройки и кошари и как хората са се грижили за добитъка, гората и дивеча.

вилата гложене

Хронология на простотията
По споменатия по-горе маршрут първо беше изсечен северния склон на Мразянов дол. Изпратиха групи да го залесяват и вярно залесиха с бук (проверавял съм), но сега склона не е гора, а храсталак. Вероятно защото няма животни да опасат храсталака. Чешмата в Мразянов дол отдавна е затрупана с наноси, свалени от изсечената гора – и да сте знаели къде е, няма да я намерите. След това бяха изсечени Боровете. Дали е залесявано там не знам. Сега „закономерно“ е ред на Букулин дол и от там по пътя до Връа. Чувам имало дърва за законен добив за цели три години. Нищо не чувам за залесяване, от него май не се печели …

Това, което сигурно не знаете (или какво ще стане когато ….)
Тези, които дават разрешенията за дърводобив сигурно не знаят горните наименования на местности и на тях те нищо не им говорят. Това, която трябва да знаят е, че Букулин дол се излива в Мразянов дол, който от своя страна се смесва с другите два дола идващи от подножията на Заките и Свинища (където също е провеждана “законна“ сеч) и целия този водосбор се събира в дерето пред комбината (на входа на сегашните хладилни камери). Ако сте ходили на оброк на Връа, можете да си мислите така: цялата площ, намираща се вдясно от пътя за Връа до водопада над воденицата се изтича в едно-единствено дере – това при Комбината (т.е. „Новия Глоком“). А всички споменати по-горе гори задържат именно тази вода, която отива в това дере. Много е вероятно след тази „законна“ сеч при следващия голям порой потопа в дерето направо да отнесе хладилния склад до Вита ….

Ако се върнем на пътя за Връа- всичко отляво , започвайки от боровете нагоре по пътя до Връа се излива в дола, който директно се спуска в Гложене. Не бих се изненадал при следващия голям порой потопа в това дере да слезе направо до Чатарлъка…. Щетите за селото може да са по-големи от печалбата на изсичащите гората и техните покровители. Кой ще ги плати?

Законно, целесъобразно, редно, нередно …… а смисъл?
Гложене е малко село с малки ресурси. Нито гората е екваториална гора, нито Вита е Амазонка, нито дивечовите запаси са като на националните паркове на Кения. Ресурсите на селото не могат да устоят на човешката лакомия – горите ще бъдат изсечени, водата и рибата в реката ще намалеят, дивеча ще намалее (още повече). Започналия тази година дърводобив, за който се твърди, че е законен (ще видим), според мен по мащаби е индустриален дърводобив – изсича се гората и дървения материал потъва в тирове и отива незнайно къде.
Ако приемем, че е дърводобива е законен (?), то той със сигурност не е целесъобразен (освен за тези, които си пълнят джобовете от него) и е вреден за селото и околията. В социален план за селото няма полза от дърводобив в такъв размер – огромния процент добита дървесина не остава в селото (извозва се в тирове) , работни места не се отварят, инфраструктурата се скапва. Какъв тогава е смисълът?

Казано накратко: Като че ли смисълът на въпросния дърводобив е да се изсече една гора и да се продаде за печалба добития дървен материал. Печалба схващайте в най-широк смисъл – на всички по веригата. Последствията и евентуалните рискове остават за местните, които като че ли не можем да се организираме да си защитим интереса….

Сподели с:

FacebookTwitterGoogle


8 thoughts on “Очерк за изсичаната гора

  1. Обедняването на населението обостри алчността и безхаберието на всички, които гледат да печелят за сметка на природата. 10 лева пликче „трескаре“ си е добра цена за мързеливия …., а кубик дърва с 20 лева по-евтин от уж “ легалния“ си е цяла далавера за хитрия…..вилата на дядо ми скоро ще е само спомен от миналото!

  2. Добре написана статия (разказвателна) като описанието на „Хобит ленд“. Няма ли кой да се поразрови по общински и горски служби за документи. Тази борба, която сте поели трябва да бъде подплатена с документи, т,е, разследване „кой, как защо“ е издал разрешителни. Трябва ли да има обратно залесяване. Инак е само реване, както го е написал писателя Чудомир в една от повестите си: Реви марко, реви братко. Реви двама да ревем. Ти в обора аз на двора, да се радва Дечо пора (кмета).

  3. Гората заминава – десетки камиони на ден извозват изсечените дървета – не ги спира нито лошото време, нито празничните(„почивни“ )дни.. Зиме, лете- все едно.. Направо е бедствие… – ама НИКОЙ не се стряска , никой не обръща внимание… А това са ужасно много кубици . Такова крадене май не е имало.

  4. Нека да има сеч , иначе трябва дървата по 100 лв кубика да си купувате и пак няма да сте доволни ! Въпроса е, че след тази сеч законна (уж) трябва да се чисти сечището от клоните и да се залесява , но това не е единсвения проблем след залесяването трябва да се водят сечи за подобряване състоянието на новата гора , иначе и да е залесено гората ще е от Габър с височина 3 -4 метра.

  5. Сечта е „законна“, само че им се дават едни кубици за добиване, а се добиват тройно повече, без залесяването, без чистенето след сечта, без да има отговорни и виновни. Гората се сече, водата си течееееееееееее, виновни няма, а парите … парите се харчат и свършват, точно като гората!!!

  6. Здравей, Tony Kraev,

    Чудомир има хубави разкази! Овен цитирания от теб, има и един друг, казва се „Нашата улица“. Там описва подобни процеси, които са от преди 50 -60 г. Не сме се променили много, опитваме се да си надскочим ръста, но с променлив успех.

    Що се отнася до гората – за съжаление има още един проблем, за който не стана дума по-горе. След сеч, дори да има залесяване (ще видим), е необходимо младата гора да се поддържа/подкрепя, за да стане пак гора. Това става от хора или животни. 2-3 години след засаждане на новите дървета, ако в гората се пускат да речем кози (най-ефективни) се „опасват“ храстите и младите дървета тръгват нагоре.

    Без хора и животни става гъст храсталак (но не гора). Думата ми е, че сега режат „келяв габър“ и после най-вероятно ще стане „непроходим храсталак“, защото животни (почти) няма.

    По подобен начин ( с коситба или животни) в годините се поддържат ливадите да не „обрастват“ с храсти.

    Но нали имаме лесничеи в горското (не бих се изненадал да имат и дипломи от Лесотехническия университет) да издават разрешенията и да се грижат за горите ни. И разбира се да им се радваме и да плащаме данъци за да има и за техните заплати!

Вашият коментар